Преди почти година, Службата на прокурора (СНП) на МНС започна да разработва политика засистематично справяне с престъпленията против околната среда.Policy-Environmental-Crime
В момента на МНС не са подсъдни престъпленията против околната среда като отделна категория.
Но инициатива на СНП е продиктувана от призиви от правни експерти, неправителствени организации и засегнати общности да се търси отговорност от лица за сериозни екологични щети, особено когато те са свързани с геноцид, военни престъпления или престъпления срещу човечеството. Процесът включва обществени консултации за установяване на цялостен подход към отговорността за тези престъпления.
Щетите върху околната среда като обезлесяване, замърсяване, експлоатация на ресурси климатичните промени влошават нестабилността, задълбочават хуманитарните кризи и оказват най-силно въздействие върху уязвимите общности. Основният им аргумент е, че определени форми на щети върху околната следа когато са свързани с геноцид, военни престъпления или престъпления срещу човечеството – трябва да попадат изцяло в юрисдикцията на МНС за осигуряване на отговорност и възпиране. Римският статут вече предлага правни основания за екологична отговорност, когато щетите върху околната среда се използват като метод за водене на война или когато причиняват страдание, което се квалифицира като част от по-широко международно престъпление. Новата политика има за цел да изясни и систематизира как прокурорите ще изграждат подобни дела, вместо да третират щетите върху околната среда само инцидентно. Целта е да се създадат принципни критерии за разпознаване и преследване на престъпленията против околната среда, когато те се пресичат с основни престъпления съгласно международното право.
Защо престъпленията против околната среда са важни за международното правосъдие
Унищожаването на околната среда не е странично неудобство, то е преобразуващ обществата фактор. Широко разпространеното обезлесяване, токсичното замърсяване, незаконният добив на ресурси и изменението на климата, задълбочават хуманитарните кризи и дестабилизират цели региони. Уязвимите и маргинализирани общности страдат първи и най-много: губят земя, храна, здраве, култура и правна защита. Тези вреди пряко подкопават мира, развитието и правата на човека, което е силен аргумент за тяхното третиране в рамките на режима на МНС.
Поглед напред
Разработването на е политиката за околната среда от МНС не е просто процедурно. То сигнализира за историческа еволюция в международното наказателно право – такава, която признава, че екологичната цялост и човешкото достойнство са неразделни. Ако бъде приложена амбициозно и стриктно, тази рамка би могла да отбележи първия устойчив опит за подвеждане под наказателна отговорност на лица за мащабни престъпления против околната среда съгласно международното право, засилвайки нарастващия глобален консенсус, че екологичното право е в основата на правосъдието, а не в неговата периферия.