Мярката за неотклонение „задържане под стража“ представлява най-тежката процесуална принуда в наказателното производство, тъй като води до временно лишаване от свобода преди постановяване на влязла в сила присъда. Поради това тя следва да се прилага извънредно и при стриктно спазване на принципите на необходимост, пропорционалност и недискриминация.
Особено чувствителен е въпросът за налагането на задържане под стража спрямо чуждестранни граждани, когато самият им статут (липса на постоянен адрес, гражданство или социални връзки в държавата) се използва като основен аргумент за задържането им. Подобен подход противоречи на утвърдените европейски стандарти и създава риск от дискриминационно третиране.
- Европейски стандарт –Recommendation Rec(2006)13
Съгласно Recommendation Rec(2006)13 of the Committee of Ministers to member states, държавите членки са длъжни да гарантират равнопоставеност и недискриминационно третиране в наказателното правосъдие.
Изрично е подчертано, че:
Foreign suspects and offenders shall not be remanded in custody or sentenced to custodial sanctions on the grounds of their status, but, as for other suspects and offenders, only when strictly necessary and as a measure of last resort.
Това означава, че:
- статутът на лице като чужд гражданин сам по себе си не може да оправдае задържането под стража;
- мярката може да бъде наложена само когато е строго необходима;
- задържането е крайна мярка, когато всички по-леки алтернативи са неприложими или недостатъчни.
- Условия за допустимост на задържането под стража
Според утвърдените европейски стандарти и практиката на международните органи, лице може да бъде задържано под стража само ако са налице едновременно всички следни четири условия:
а) Обосновано предположение за извършено престъпление
Трябва да съществува разумно подозрение, подкрепено с конкретни доказателства, че лицето е извършило престъпление. Абстрактни предположения или формални обвинения не са достатъчни.
б) Съществени основания за риск при освобождаване
Необходимо е да има реални и конкретни основания да се счита, че при освобождаване лицето би:
- се укрило;
- извършило сериозно престъпление;
- възпрепятствало разследването;
- представлявало сериозна заплаха за обществения ред.
Общото позоваване на „чуждестранен произход“ или „липса на адрес“ не представлява автоматично доказателство за риск от укриване.
в) Липса на ефективни алтернативни мерки
Задържането под стража е допустимо само когато не съществува възможност за прилагане на по-леки мерки, като:
- парична гаранция,
- подписка,
- забрана за напускане на страната,
- електронно наблюдение.
Съдът е длъжен да мотивира защо тези алтернативи са неприложими в конкретния случай.
Задържането следва да служи единствено на целите на наказателното правосъдие, а не да изпълнява превантивна, наказателна или миграционна функция.
- Понятието „сериозно престъпление“
Европейските стандарти изискват особено внимание при преценката дали деянието представлява „сериозно престъпление“, което може да оправдае задържане под стража.
Сериозно престъпление обикновено се характеризира със:
- тежки наказания, включително дългосрочно лишаване от свобода (обикновено над 5 години);
- висока степен на обществена опасност;
- насилие, застрашаване на живота или тежки вреди;
- включване в законодателството като тежко умишлено престъпление
Примери за такива престъпления са:
- убийство и умишлено причиняване на смърт,
- тежки сексуални престъпления,
- отвличане,
- тероризъм,
- въоръжен грабеж,
- тежък наркотрафик,
- тежки форми на измама с голям обществен или икономически ефект.
При по-леки или несериозни престъпления налагането на задържане под стража следва да бъде изключение, а не правило.
- Незаконосъобраност и дискриминационен риск при автоматично задържане на чужденци
Практика, при която чуждестранните граждани се задържат под стража само поради липса на гражданство, постоянен адрес или „социални връзки“, представлява незаконсъобразен акт и дискриминация.
Подобен подход:
- нарушава конституционите права на гражданите;
- противоречи на Препоръка Rec(2006)13 на Комитета на министрите на държавите членки на ЕС, която
а. определя строги ограничения върху използването на мярка за неотклонение „задържане под стража“;
б.насърчават използването на алтернативни мерки, когато е възможно;
в. изискват съдебна власт за налагане и продължаване на използването на мярка за неотклонение „задържане под стража“ и алтернативни мерки;
г. гарантират, че лицата, задържани под стража, се държат при условия и под режим, подходящи за техния правен статус, който се основава на презумпцията за невиновност;
д. изискват осигуряване на подходящи съоръжения и подходящо управление за задържането на лицата, задържани под стража;
е. осигуряват установяването на ефективни гаранции срещу евентуални нарушения на правилата
- Рамково Решение 2009/829/ПВР на Съвета от 23 октомври 2009г., препоръка CM/Rec(2012)12 на Комитета на министрите на държавите членки на ЕС
- създава предпоставки за произвол;
- подкопава доверието в правосъдната система.
Европейските стандарти изискват индивидуална оценка на всеки конкретен случай, основана на факти, а не на стереотипи.