ПОЛИТИКАТА ОТНОСНО КИБЕРПРЕСТЪПЛЕНИЯТА СЪГЛАСНО РИМСКИЯ СТАТУТ – терминология
Терминът „кибер“ се използва широко в ПОЛИТИКАТА ОТНОСНО КИБЕРПРЕСТЪПЛЕНИЯТА СЪГЛАСНО РИМСКИЯ СТАТУТ, за да обозначи обхвата на дейности, включващи информационни и комуникационни технологии (известни също като ИКТ или свободно като цифрови технологии) или мрежи, включително изкуствен интелект (ИИ). Такива технологии или мрежи могат много често да бъдат „онлайн“ по някакъв начин, но не е задължително да са такива. От значение за разследването и наказателното преследване на престъпления в рамките на юрисдикцията на Съда, поведението в киберпространството обикновено може да обхваща използването, манипулирането или деактивирането на компютърни системи като пряко средство за извършване на престъпление или за подготовка, улесняване или насочване към такива престъпления, включително чрез събиране на данни за идентифициране, локализиране или проследяване на жертви. Кибер поведението или средствата в този контекст често се противопоставят на „физически“, „кинетични“ или „традиционни“ средства за извършване или улесняване на престъпна дейност. Киберпрестъпления съгласно Римския статут
Терминът, „киберпрестъпления“ се използва в тази Политика като фактически термин (а не като правно понятие), за да се обозначат престъпления в рамките на юрисдикцията на Съда – т.е. геноцид, престъпления срещу човечеството, военни престъпления и агресия, както е посочено в член 5 от Римския статут, или престъпления срещу правораздаването в Съда съгласно член 70 – когато тези престъпления са извършени или улеснени с използването на киберсредства. Престъпление е извършено (осъществено) с киберсредства, ако елементът на поведение на престъплението е изпълнен чрез кибер поведение, извършено от извършителя, или ако заподозреният е допринесъл съществено за този елемент на поведение чрез киберсредства, в съответствие с изискванията на член 25(3)(а) от Статута. Извършването на престъпления по Римския статут чрез киберсредства може да бъде пряко или косвено. Престъплението е улеснено с киберсредства, ако дадено лице извършва кибер поведение, което отговаря на елементите на вид отговорност, изброени в членове 25 или 28 от Статута, различно от извършване. Те включват нареждане, подбуждане, просия и помагачество. В този контекст е без значение дали основното престъпление на главния изпълнител е извършено чрез киберсредства (би могло, но не е задължително).