Новите правила при трансгранични граждански и търговски дела
От 1 юли 2022 г. в Европейския съюз се прилага нов режим за трансграничното връчване на съдебни и извънсъдебни документи по граждански и търговски дела.
Регламент (ЕС) 2020/1784 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2020 г. заменя предходния Регламент (ЕО) № 1393/2007 и въвежда редица съществени промени, насочени към по-бързо, сигурно и ефективно връчване на документи между държавите членки.
Промените имат особено значение при международни съдебни производства, при които например дело се води в Италия, а ответникът се намира в България, или обратно.
Правилното връчване не представлява просто техническа формалност. То е пряко свързано с правото на защита и правото на справедлив съдебен процес и впоследствие може да има решаващо значение за признаването и изпълнението на постановеното решение в друга държава членка.
Кога се прилага Регламент 2020/1784?
Регламентът се прилага при трансгранично връчване на съдебни и извънсъдебни документи по граждански и търговски дела.
Той не се прилага по данъчни, митнически или административни дела, както и по отношение на отговорността на държавата за действия или бездействия при упражняване на държавна власт.
Например, когато производство се води пред италиански съд, но лицето, което трябва да бъде призовано, има известен адрес в България, става въпрос за трансгранично връчване.
Една от най-важните промени: какво се случва, когато адресът на ответника не е известен?
Това е една от най-интересните новости на Регламент 2020/1784.
По принцип Регламентът не се прилага, когато адресът на лицето, на което трябва да бъде връчен документът, е неизвестен.
Новият чл. 7 обаче създава специален механизъм за съдействие при установяване на адреса.
Когато адресът на лице, което трябва да бъде призовано в друга държава членка, не е известен, тази държава трябва да осигури съдействие за установяването му поне по един от предвидените в Регламента начини — чрез определени органи, чрез възможност за справка в регистри или бази данни, включително по електронен път, или чрез предоставяне на подробна информация посредством Европейския портал за електронно правосъдие.
Това е съществена промяна спрямо стария режим.
Известно е, че лицето живее в друга държава членка, но точният адрес не е известен
Новият Регламент цели именно да намали случаите, в които липсата на непосредствено известен адрес води направо до използването на национални фиктивни способи за връчване.
Особено показателно е съображение 7 от преамбюла на Регламента.
Когато адресатът няма известен адрес за връчване в държавата, в която се води производството, но има един или повече известни адреси в друга държава членка, документът следва да бъде изпратен в тази друга държава за връчване съгласно Регламента.
Европейският законодател изрично посочва, че подобна ситуация не трябва да се третира като вътрешно национално връчване, включително чрез фиктивни способи като поставяне на съобщение на съдебно табло или оставяне на документа в съдебното дело.
Това има много сериозно практическо значение.
Може ли съдът просто да призове лицето на стария му адрес?
Отговорът не може да бъде даден абстрактно.
Следва да се разграничат поне три ситуации:
- лицето действително пребивава на известния адрес;
- лицето вече не пребивава там, но друг негов адрес не е известен;
- известно е или може да бъде установено, че лицето има адрес в друга държава членка.
Именно при третата хипотеза Регламент 2020/1784 значително засилва трансграничния характер на процедурата.
Ако например ищецът знае, че ответникът има конкретен адрес в България, не следва този факт да бъде заобикалян чрез използване на национална фиктивна процедура за връчване в друга държава членка.
Същевременно знанието единствено, че дадено лице „живее в България“, не е непременно равнозначно на знание за конкретния му адрес. Именно затова механизмът по чл. 7 за съдействие при издирване на адреса придобива особено значение.
Връчване чрез пощенски услуги
Регламентът запазва възможността съдебни документи да бъдат връчвани директно чрез пощенски услуги на лица, намиращи се в друга държава членка.
Съгласно чл. 18 това може да стане чрез препоръчано писмо с обратна разписка или еквивалентен способ.
Този способ съществуваше и при предходния режим, но продължава да бъде важен практически инструмент за трансгранично връчване.
Новост: електронното връчване
Една от най-съществените модернизации е изричното уреждане на електронното връчване.
Член 19 позволява при определени условия съдебни документи да бъдат връчвани директно по електронен път на лице, което има известен адрес за връчване в друга държава членка.
Регламентът допуска например използването на квалифицирани услуги за електронна препоръчана поща по смисъла на eIDAS, когато адресатът предварително изрично е дал съгласие за електронно връчване.
Допуска се и изпращане на определен електронен адрес, когато адресатът предварително изрично е дал съгласие този адрес да бъде използван за връчване по производството и потвърди получаването, включително датата на получаване.
Следователно Регламентът не означава, че съдът може просто да изпрати призовка на всеки известен e-mail адрес и автоматично да счита лицето за редовно призовано.
Съгласието и доказването на получаването остават съществени гаранции.
Дигитализация на комуникацията между органите на държавите членки
Регламент 2020/1784 е част от по-широката политика на ЕС за цифровизация на съдебното сътрудничество.
Предвидено е документите, исканията, потвържденията и удостоверенията между изпращащите и получаващите органи да се предават посредством сигурна децентрализирана информационна система, основана на оперативно съвместимо решение като e-CODEX.
Важно е обаче да се прави разлика между началната дата на приложение на Регламента като цяло — 1 юли 2022 г. — и по-късното приложение на част от техническите разпоредби относно цифровата система.
Защо редовното призоваване е толкова важно?
Проблемът често възниква не по време на първоначалното производство, а години по-късно, когато кредиторът поиска съдебното решение да бъде изпълнено в друга държава членка.
Представете си следната ситуация:
италиански съд постановява решение срещу български гражданин в негово отсъствие. Впоследствие кредиторът започва принудително изпълнение срещу имущество на длъжника в България.
Тогава може да възникне въпросът:
Бил ли е ответникът действително призован по начин, който му е позволил да узнае за производството и да организира защитата си?
Този въпрос има пряко отношение и към чл. 45, §1, б. „б“ от Регламент (ЕС) № 1215/2012 (Brussels I bis).
При решение, постановено в отсъствие на ответника, признаването може да бъде отказано, когато документът за образуване на производството или равностоен документ не му е бил връчен в достатъчен срок и по такъв начин, че да може да организира защитата си, при условията, установени в тази разпоредба.
Затова правилата за връчване по Регламент 2020/1784 и правилата за признаване и изпълнение по Регламент 1215/2012 трябва да се разглеждат във взаимовръзка.
Какво практически се промени след 1 юли 2022 г.?
Регламент 2020/1784 поставя много по-силен акцент върху:
- установяването на адреса на лицето в друга държава членка;
- прякото сътрудничество между компетентните органи;
- цифровизацията на трансграничното връчване;
- електронното връчване при наличие на необходимите гаранции;
- по-бързото предаване на съдебни документи;
- и най-вече — гарантирането на действителното право на защита на адресата.
Целта не е просто документът формално да бъде „връчен“, а трансграничното връчване да бъде едновременно ефективно, проследимо и съвместимо с процесуалните права на страните.
Международни съдебни производства между България и други държави от ЕС
При дела между България и Италия, както и при други трансгранични производства в ЕС, въпросът за връчването следва да бъде анализиран още при започване на производството.
Грешка при призоваването може впоследствие да постави под въпрос признаването или изпълнението на постановеното съдебно решение в друга държава членка.
Адвокатско дружество Дянкова & Стойчевска предоставя правна помощ по трансгранични граждански и търговски производства, връчване на съдебни книжа, признаване и изпълнение на съдебни решения в България и защита при изпълнение на решения, постановени в други държави — членки на Европейския съюз.